4G

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: източниците трябва да бъдат разположени в текста и да указват къде точно го конкретизират. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

4G (на английски: fourth generation, в превод: четвърто поколение) е четвърто поколение безжични мобилни мрежи. Тя е наследник на 3G и 2G стандартите. Като 4G мрежите обикновено са най-малко четири пъти по-бързи от 3G мрежите. Технологията поддържа максимална скорост на обмен на данни до 100 Mbps при честотна лента 20 MHz. 4G достъпът е няколко пъти по-бърз от 3G като архитектурата ѝ е пригодена специално за пренос на данни, което за потребителите означава по-високи скорости и интерактивни услуги от рода на онлайн игри и др.

Демонстрации на 4G технология бяха направени през 2006 от компанията Samsung. Достигнатите скорости бяха 100 Mbps при използване в движещ се с 60 km/h автобус, и 1 Gbps в неподвижно състояние. Друга новост е преносът на глас през интернет чрез протокола VoIP. Първата в света експериментална мрежа от 4-то поколение стартира на 28 февруари 2007. Това се случва в град Шанхай, Китай. Масовото използване на новите услуги започва през 2012 – 2013 г.

Най-сериозният претендент сред текущо разработваните стандарти e LTE (на английски: Long Term Evolution). Друг конкурент е технологията WiMAX (на английски: Worldwide Interoperability for Microwave Access}, предлагана вече от много оператори по света, предимно за безжичен интернет. LTE и WiMAX ca IP мрежи. В контраст с първо поколение LTE, има два реализирани WiMAX профила: фиксиран WiMAX стандарт IEEE 802.16d, пуснат през 2004 г., и мобилен WiMAX стандарт IEEE 802.16е, пуснат през 2005 г., който може да ce ползва или за мобилен, или за фиксиран достъп. И двата стандарта вече ca в употреба и съответно има завършени мрежи и устройства. Разпространението на WiMAX по света ce увеличава значително през 2008 г.