ITER

Тази статия се нуждае от вниманието на редактор с по-задълбочени познания. Ако смятате, че имате необходимите знания, подобрете тази страница.

Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. Моля, подобрете тази статия, като предоставите конкретни източници за отделните твърдения и факти.

ITER е международен токамаков (магнитно ограничаван ядрен синтез) инженерно-изследователски проект, създаден с цел да докаже научната състоятелност и технологичната осъществимост на производствен (не експериментален) термоядрен реактор.

Първоначално наименованието ITER е образувано като съкращение от английското название International Thermonuclear Experimental Reactor (международен експериментален термоядрен реактор). Понастоящем то официално не се счита за абревиатура на израза, а се свързва с латинската дума iter (път).

Очаква се ITER да бъде стъпката между днешните експерименти в плазмената физика и бъдещите енерго-произвеждащи плазмени електроцентрали. Той ще бъде изграден на базата на проведени изследвания с други подобни устройства, каквито са DIII-D, EAST, TFTR, JET, JT-60, и T-15, и ще бъде значително по-мащабен от всяко едно от тях.

Страни - участнички:

• Европейски съюз
• Индия
• Китай
• Русия
• САЩ
• Южна Корея
• Япония

На 21 ноември 2006 г. седемте страни, участващи в реализацията на проекта, сключват договор за финансирането на проекта. Програмата предвижда 30-годишна продължителност на проекта, като 10 от тях ще бъдат за изграждането му и 20 години експлоатационен период. Цената му се определя приблизително на 10 млрд. евро, което го прави един от най-големите модерни научно-технически мегапроекти.

През ноември 2015 г. срокът за завършване построяването на ITER е отложено за 2025 г., а предполагаемата сума на разходите нараства до 19 милиарда евро.^[1]

ITER е разположен в научноизследователския център Кадараш (Cadarache), Югоизточна Франция. Технически проектът е готов за започване на изграждането му и първоначалното пускане в експлоатация се очаква през 2016 г.

Очакваше се изграждането на реактора да отнеме 10 години и ITER планираше да тества първата си плазма през 2020 г. и да постигне пълен термоядрен синтез до 2023 г. През 2024 г. организацията ITER публикува нов график с експлоатация на деутерий-деутериевата плазма, започваща през 2035 г.^[2]

Проектиран е да произвежда около 500 MW (500 млн. вата) енергия от процес на термоядрен синтез, поддържан в разстояние на 500 s (в сравнение с пиковата мощност на JET от 16 MW за по-малко от секунда). Синтезът се постига чрез изгаряне на 0,5 g смес на деутерий и тритий в реакторна камера с обем ~840 m³, за което са необходими около 50 MW, т.е. получената енергия ще надвишава 10 пъти изразходваната.^[3] Бъдещата термоядрена електроцентрала ще произвежда около 3000 – 4000 MW топлинна мощност. Макар че ITER ще произвежда чиста енергия под формата на топлина, произвежданата топлина няма да се използва за добиване на електричество, тъй като това не е електроцентрала, а експериментален реактор.